Да прочетем „Веда Словена“ – днес е възможно

16 юли 2020

Седемдесетте години на XIX век бележат връхната точка на Българското възраждане – време на духовно, интелектуално и обществено израстване. В тази изключителна атмосфера на творчески подем босненският етнограф, археолог и филантроп Стефан Веркович издава с помощта на българския учител Иван Гологанов първия том на сборника с български народни песни „Веда Словена“ (1874 г.). Томът съдържа почти 8000 стиха, които пренасят спомена за древни предхристиянски времена – преселението от Крайна земе на Дунава, необикновените подвизи на митичния певец Орфен, царстването на Талатина крале и др.

В следващите десетилетия „Веда Словена“ има сложна и противоречива съдба. Първоначално приета с адмирации от европейската научна и интелектуална общност, скоро тя бива низвергната и принизена до нивото на целенасочена и изкусна мистификация. В дискусията за автентичността на песните се включват редица български, руски и западноевропейски учени. И спорът не е само и единствено за митовете, стереотипите и мистификациите, спорът е за нас, българите, и нашия влог в съкровищницата на човешката цивилизация.

Мястото на епоса днес

През изминалите повече от 150 години песенният сборник „Веда Словена“ остава неизвестен за широката читателска публика. По причини от различен характер той е публикуван само фототипно, с представителна и научна цел, в малък тираж.

През 1997 г. е публикувано първото съвременно българско издание на „Веда Словена“ в два тома, чийто съставител е поетът Борис Христов. Първият том съдържа осъвременени графически и отчасти пунктуационно текстове на Верковичевите сборници, заедно със съкратена версия на монографията на Иван Богданов – „Веда Словена“ и нашето време“ (1991 г.). Във втория са поместени документи, изследвания и фолклорни материали. Във връзка с официалното представяне на книгата, проф. Михаил Неделчев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ пожелава на издателите от „Отворено общество“ освен това луксозно и скъпо издание да създадат и едно друго, по-популярно, по-достъпно и адаптирано за широката българска общественост. Двадесетина години по-късно, през 2015 г., електронното списание „Онгъл“ – международно реферирано издание на Асоциация „Онгъл“ за етнология, медиевистика и археология, посвети на „Веда Словена“ своя девети брой – „Веда Словена: мит – фолклор – литература“. През същата година излиза от печат и монографията на проф. д-р Пламен Бочков: „Веда Словена – 140 години по-късно“.

В такава атмосфера на постепенно, но постоянно връщане на интереса към епоса, през 2018 г. издателство „Ракета“ създаде проект за публикуване на част от стиховете, които да представят някои от водещите идейно-тематични ядра, разработени в песните от сборника на Стефан Веркович. Днес факт е първото българско адаптирано издание на „Веда Словена“, съставено от д-р Миглена Христозова и доц. д-р Константин Рангочев. То съдържа близо 3000 стиха, поетично преведени на съвременен български език от доктора на филологическите науки Росен Р. Малчев.

Върху какви правила стъпва адаптацията на „Веда Словена“?

(в следващите редове ви представяме дословен цитат от предговора на дфн Росен Р. Малчев.)

„Задълбоченият прочит на „Веда Словена“ показа, че сборникът има сравнително прост композиционен строеж, но песните в него се отличават с изключително сложна, многопластова и богата фолклорно-митологична семантика. Древните мотиви за преселението, усвояването на земеделските умения, търсенето на невеста, чудодейното зачеване и раждане на епически герой, неговите битки и битките на баща му с могъщи змиеподобни демонични сили, женитбата му, строежът на Първа града и др. са осъществени чрез сюжетни типове, които отпращат към предисторичната и предхристиянска доба, към зората в развитието на човешката цивилизация. Тази характерна особеност на изходния материал постави пред мен сериозни езикови, социо-културни и интелектуални предизвикателства.

При работата по адаптирането на стиховете извърших четири основни лексикални, граматични и стилистични редакции. В процеса на тяхното осъществяване първоначалната ми концепция за трансформирането на текста се конкретизира и промени. Всяка адаптация носи елемент на лична интерпретация в поднасянето на оригиналната идея, защото тя е вид превод.

В оригинал стиховете не се подчиняват на законите на стихосложението, отличително за българските народни песни. Те наподобяват прозаичен текст, който е бил разделен технически на редове (стихове). Първоначалното ми намерение да осъвременя езиково буквално тези редове постепенно прерасна в пълноценна разработка, която включи подчиняването им на законите на силабическото, а в крайния етап и на силаботоническото стихосложение – т.е. еднакъв брой срички, една и съща позиция на цезурата и на ударените срички във всеки стих на една и съща песен. При това трябваше да запазя аромата на архаичност, чувството за историчност, без да се губи усещането за вечното, принципното, сакралното, на което се гради животът на човешките общества от древността до днес.

При лексикалното адаптиране замених всички непознати за широката читателска аудитория диалектизми с техни пълни и непълни синоними от активния речник на българския език. Прекомерното отдалечаване от старинния дух на оригинала преодолях чрез употребата на думи и изрази, характерни за българските народни песни, в частност за българския юнашки песенен епос.

Редът на идейно-тематичните дялове се отличава от този на Стефан Веркович. Приетата подредба е подчинена на нова вътрешна логика, почувствана, обмислена и осъществена при контакта ми с оригиналния текст. На първо място поставих песните с древния мотив за преселението в нова земя, причините за неговото осъществяване, последствията за победители и победени. В средата са стиховете, които разказват за героичните подвизи на Талатина краля, като събирателен образ на племенния водач, който утвърждава ролята на мъжкото начало в процеса на овладяването и обживяването на света. Кулминация и завършек на песенния свод са текстовете, които възхваляват зачеването, раждането, женитбата и делата на крилатия свирач Фòрлен/Фòрклен/Фърклен/Źфрен/Òрфен. Този чуден юнак носи дарба свише, чрез която въвежда в живота музикалния език като нов, съвършен начин за общуване и развитие на света.

Целият букет от подбрани стихове е пропит с решаващото участие на природните стихии – юди самуили, ламѝ, змийки, змеици и пр. Техни постоянни спътници са представителите на женското начало – носители на знанието и природните тайни, в лицето на старата майка, на вярната сестра, на най-силното кралско либе, скрито в тъмни доби и писани ракли.

Обредните песни от втория том на „Веда Словена“ не бяха включени в настоящото издание. Така вниманието на читателите е изцяло насочено към текстовете от първия том, които са представителни за традиционния героичен епос, характерен със своята формална и съдържателна монолитност.

В резултат на езиковата трансформация, оригиналните редове (стихове) на „Веда Словена“ добиха поетичен фолклорно-литературен облик, който ги сродява както с българския фолклорен епос, така и с българската авторска поезия с фолклорни мотиви от края на XIX и началото на ХХ век.“

История за бъдещето

Екипът на издателство „Ракета“, по чиято идея се осъществява тази инициатива, вярва, че публикуването на непознати и труднодостъпни страници от нашата древна история е един от пътищата за утвърждаването на България на европейската и световна културна карта. Ето защо и изданието е включено в поредицата на „История за бъдещето“. Oтговорен редактор на проекта е Петя В. Димитрова, а зад илюстрациите и корицата на цветното луксозно издание стоят художника Марко Марков и графичният дизайнер Георги Вълков.

При интерес към книгата, можете да я поръчате от тук и да я получите с безплатна доставка.

Галерия

Още от блога

Диана Бойчева за баланса в живота и всичко останало

22 януари 2025

Диана, позната още като г-жа Ракета, е вдъхновяващата сила зад издателство “Ракета”. С безкомпромисен подход към избора на заглавия, Диана успешно съчетава личния си вкус с нуждите на пазара. Извън професионалния си живот, тя е майка на прекрасни синове, обича природата, кучетата си и почитател на личностното развитие. Мисията ѝ е да разширява хоризонтите на хората и да им помага да станат по-осъзнати. В това интервю ще научим повече за предизвикателствата и успехите на г-жа Ракета, какво я вдъхновява, как гледа на живота и кои книги са оставили траен отпечатък върху нея.