Еднодневни екскурзии и походи около София, подходящи за деца

5 април 2024

Тук ще прочетете откъс от книгата "На планина с деца"

Еднодневни екскурзии на Витоша

1) Минимална: от Драгалевския манастир до „Бай Кръстьо“

Стигнете до манастира с автобус №93 и нагоре с лифта до „Бай Кръстьо“ (ако работи). После се върнете надолу пеша покрай реката. Не е уморително, а е красиво и интересно за децата. Има места за закуска и дори за скара. Ако пътувате с кола, удобно е да я оставите на паркинга на лифта или на манастира.

2) От Драгалевския манастир до Голи връх

Използвайте двата лифта нагоре (ако работят) и се върнете надолу пеша. Маршрутът е по-дълъг от първия, но е със същите прелести и удобства.

3) От „Бай Кръстьо“ до заслон „Кикиш“

На тази по-продължителна екскурзия се качвате пеша от манастира до „Бай Кръстьо“ и оттам до заслона „Кикиш“, където можете да обядвате… каквото си носите. На връщане най-бързо е направо към манастира (има пряка пътека, която започва точно под езерцето). Още по-продължителна екскурзия: можете да продължите към хижа „Камен дел“, където предлагат готвена храна. Нататък следва Боянският водопад и слизане до „Бояна“. Можете да се отбиете към Боянското езеро и от него хоризонтално до Драгалевския манастир, ако сте оставили там колата.

4) От „Симеоново“ до „Драгалевци“

Слезте на последната спирка на автобус №67 в Симеоново и оттам се качете пеша над последните вили. Продължете по реката до един заслон. От него тръгнете диагонално нагоре по пътеката на името на Учителя Дънов към чудесните скали, където първо е проповядвал, преди да се премести на Седемте езера в Рила. От скалите има великолепен изглед към София и в обратна посока към Комините, а под скалите ще откриете чешма. Можете да си починете в самоделния заслон с масичка и пейки. На стотина метра по-нагоре ви очаква друг заслон, вече каменен и по-голям. След още стотина метра е шосето, а на десет минути по него – „Бай Кръстьо“. Ако ресторантът работи (в събота и неделя), можете чудесно да се нахраните. От „Бай Кръстьо“ имате избор като в маршрут 3), но ако децата са уморени, можете да слезете право надолу до „Драгалевци“. Ако пък лифтът работи, направете им удоволствието и слезте със седалките.

5) Изкачване до „Бай Кръстьо“ и нагоре към Комините

Също доста дълга в тази част на Витоша е екскурзията с изкачване до „Бай Кръстьо“ по някоя от пътеките. От ресторанта продължете нагоре към Комините. Великолепно място със скали, от които се открива цялото Софийско поле, заедно със Стара планина. Децата ще са във възторг от катеренето, пък и ще видят истински алпинисти. Малко по-нагоре от Комините има пътека, която води към заслона „Кикиш“, а нататък – по ваш избор според силите.

6) От „Симеоново“ към хижа „Алеко“

Пак от последната спирка в „Симеоново“, но право нагоре е една от пътеките към „Алеко“ и Черни връх. Първо ще излезете в долния край на пистата „Лалето“, а в горния е хижа „Алеко“, където е подходящо да обядвате. Връщането можете да направите по друг път. Тръгнете по билото към лифта на Голи връх. От Голи връх можете да се спуснете през „Бай Кръстьо“ към „Драгалевци“ или да продължите по билото и преди заслона до връх Ушите да свиете вдясно към Комините. Ако пък имате сили, слезте чак през Златните мостове в „Княжево“. Доста е!

Вариант: Щом стигнете долния край на „Лалето“, веднага вляво има метални стълби, от които започва пътеката по Янчовска река покрай резервата „Бистришко бранище“. Великолепна гора, през която рядко минават хора! По-надолу ще стигнете до заслон. Слезте в Бистрица, където има хубава сладкарница.

Вариант: Ако се качите до „Алеко“, може да поемете и на югоизток, под скалите на Резньовете. Не след дълго ще видите пътека наляво, която по Бистришка река слиза отново в Бистрица.

Вариант: От „Алеко“ може да продължите още на югоизток по равното и да стигнете до спортната база „Академика“, от която слизате чак в Железница. Наистина дълга екскурзия! Трябва да се внимава зиме и в мъгла, защото целият участък от „Алеко“ до „Академика“ е съвсем пуст, а няма маркировка и човек лесно губи посоката.

Разбира се, последните маршрути успешно могат да се съкратят на качване, като се вземе кабинковият лифт от „Симеоново“. Едно голямо улеснение е автобус №66, който върви в събота, неделя и празнични дни до хотел „Морени“. Можете да го вземете от Зоопарка или от метростанция „Витоша“. От хотела нататък – все едно че сте на „Алеко“. Маршрутите са почти същите.

7) По Водопроводната пътека от село Железница

В цялата си дължина тази екскурзия е твърде дълга, но има две големи предимства. Първото е, че можете да режете от нея „на метър“, и второто е, че е съвсем водоравна. А е водоравна, защото под нея наистина тече вода: това е Рилският водопровод за София, проектиран в началото на 20-те години на 20. век от младия инженер Иван Иванов. По-късно той е един от най-успешните кметове на София. Затова пътеката сега носи неговото име, но някои продължават да я наричат Водопроводната. Аз ѝ казвам Пенсионерската, защото не изисква никакво физическо натоварване. Тръгва малко преди центъра на Железница (спирката на автобус №98 с чешмата), минава над селото Бистрица, „Симеоново“ и „Драгалевци“ и стига чак до „Бояна“. Това са повече от 20 километра, но всеки може да си избере село, от което да се качи, и село, в което да слезе. Изобилства от беседки и чешми.

Целодневни екскурзии в Лозенската планина и Плана

Тези планини никак не са трудни за малки деца, защото са ниски, но пълни с красиви гори и рекички, които радват малките.

1) От Кокаляне по река Искър

Най-лесният маршрут е достъпен дори за бебета: от последната спирка в Кокаляне се тръгва нагоре по течението на река Искър, като ориентир са тръбите на водопровода високо над главите. Малко след тях се стига до голям, но плитък вир с бараж в единия край. Рай за децата! Хем водата е топла, хем водопадът работи като джакузи. Можете да се качите съвсем малко над баража, за да седнете на полянка край друг вир, където (вероятно) ще бъдете сами. Чудесно място за скара и къпане, а дотам се стига и с автомобил. Всъщност екскурзията е целодневна заради пикника, без който не може да се мине. Имайте предвид, че къпането по-надолу в езерото не само е забранено, но и вредно заради замърсената вода!

2) От Лозен до Бàчул чешма

Значително по-дълга екскурзия ще си направите, ако вземете автобус №5 за Лозен и слезете на първата спирка в селото. От нея по широка асфалтирана улица се върви право към планината, докато стигнете до едно стрелбище. Няма страшно! Гърмят, но не по туристите. По-нататък пътят е коларски, сенчест. Не след дълго има отбивка вляво, която води до параклиса „Св. св. Константин и Елена“ – добре уредено място с голяма столова и хубава чешма. Когато се върнете отново на пътя, продължавате още нагоре. През сенчеста букова гора ще излезете край развалините на стари казарми и точно там е студената Бàчул чешма. По старото асфалтово шосе на военните след малко ще видите огромни изоставени бетонни халета. От тях може да се спуснете право надолу до Кокалянското ханче.

Вариант: Продължете по асфалта в посока на сегашното военно поделение. Това е много плодотворен маршрут, защото пролетно време в тази част на пътя има огромно находище от див чесън (левурда). Отварям скоба: изключително полезно растение! Листата му се консумират нарязани, като се добавя сол, зехтин и кисело мляко. Поне моите внуци го обожават. Затварям скобата, за да наближим военното поделение. Там пътеката свива рязко надолу и на едно място имате избор: или да завиете надясно и да излезете на стената на Панчаревското езеро, или да завиете наляво и да слезете на последната спирка на кокалянския автобус.

Разбира се, има още много маршрути в Лозенската планина и всеки от тях е интересен и сравнително лек: до най-високия връх Попов дял, до връх Половрак, до Лозенския манастир и чак до Пасарел. Можете да посетите и три манастира: Германски, до възвишението Урвич и Пасарелски.

3) От село Бистрица до Кокаляне

Плана също е твърде интересна планина, защото в нея се намират три горещи минерални извора. Не липсват, разбира се, и върхове. Интересен маршрут тръгва от центъра на Бистрица, докъдето можете да стигнете с автобуси №69, 98 или 314. Улица „Стефан Стамболов“, от спирката право надолу, ще ви отведе до отклонение надясно, улица „Ивайло“ с табела към манастира „Свети праведни богоотци Йоаким и Анна“. Вървите около километър по шосе между ливадите и стигате до чешма с обилна вода. Манастирът вече се вижда отсреща. В черквата ще прочетете интересната му история. Освен това под краката ви се таи стара християнска гробница. Отец Яков любезно ще ви покаже плик с нейни снимки. А в жилищната сграда на манастира е пренесен и монтиран иконостасът от царския дворец в София. Като добавите двата старинни резбовани каменни кръста с вековните дъбове над тях, ще се убедите, че манастирът си заслужава отбиването!

На връщане започва истинската екскурзия: малко след чешмата вдясно се отклонява затревен път успоредно на рекичката. Вървете по нея, докато стигнете масивно огнище. До него има стрелка за екопътеката, но тя е занемарена и непроходима. Затова се изкатерете нагоре по сипея и ще излезете на коларски път. После пресечете още една рекичка и отсрещния склон, докато стигнете до билото. От него вече се виждат Кокаляне и Панчаревското езеро. Слизате до кметството на Кокаляне, откъдето можете да вземете автобуса, а можете да слезете и до шосето, откъдето също да вземете автобус. Пътешествието не е нито дълго, нито уморително, а е развлекателно за децата с реките, които прескачат.

4) От Дяволския мост на Самоковското шосе до Кокалянския манастир

Живописна разходка през гора от вековни буки и липи. Наблизо след Кокаляне по шосето за Самоков вдясно ще видите стария мост с широко място за паркиране. Това е т.нар. Дяволски мост. Тук реката Егуля – Ведена е много красива, а високо над нея стърчи скала, наподобяваща майка с дете в ръцете. Прочетете за легендата. Оттук тръгва пътеката за манастира, а след него нагоре ще стигнете до ливади, сред които стърчи дънерът на 1300-годишния Кръстат дъб (затова наричан още Аспарухов), варварски унищожен от иманяри. Наблизо има ловна хижа и чешмичка.

Голо бърдо – раят на цветята

Тази еднодневна екскурзия в една слабо посещавана планина е не само приятна, но и полезна, защото тук на малка площ се срещат повече от 450 растения! Най-известно е Урумовото лале (български ендемит, расте само у нас), но освен него там има още четири ендемита. Балканските са 37, сред които е прелестната дребна жълта перуника, но ако сте късметлии, може да видите и по-рядката синя. Предлагам два маршрута.

1) От автогара „Перник“

От автогарата на Перник тръгнете по шосето за хижа „Славей“. Ще стигнете първо до голяма чешма с маси за поне петдесет човека, а накрая и до резервата. Най-подходящият сезон е краят на април – началото на май, когато цъфтят лалетата. Големите находища обаче са около съседния връх Примочляк, където се простират цели ливади с тях. Не вадете луковиците им – в магазините продават всякакви лалета, а тези са красиви само там!

2) От пернишкия квартал „Кралев дол“

Целта е същата, но подходът е друг. С автобус можете да стигнете до квартала „Църква“ (бившия „Даскалово“), оттам с друг автобус – до квартала „Кралев дол“. Продължава се по шосе до руините на хижата „Кралев дол“, а от нея по пътеки през хубава гора и ливади – до резервата. На някои места ориентирането е затруднено поради липса на маркировка, а Голо бърдо действително е доста голо. Ще се наложи да се движите по усет.

Чепън – друг ботанически рай

Чепън е малка планина край Драгоман. Дотам има влак, но по-добре е от гара „Север“ да вземете маршрутка и да слезете в селото с интересното име Мало Малово (защото до него е парадоксалното Големо Малово!). За един ден можете да обиколите почти цялата планина. Посетете Маломаловския манастир и горе на високото светилището на Сабазий, роднина на тракийския Загрей, древногръцкия Дионис и римския Бакхус. Наблизо са също двете големи блата – Алдомировското и Драгоманското. През май Чепън пламенее от поляните с диви божури, но ще срещнете и перуники, и диви лалета. Ако пък се вгледате и имате късмет, ще откриете едно дребно чудато цвете, което прилича досущ на пчелица и затова се казва така.

Тук може да изтеглите карти на планините за разпечатване във формат А4, които ще ви помогнат да се ориентирате

Галерия

Още от блога

Шестте стълба на самочувствието - най-задълбочената книга по темата на Български език

6 декември 2024

Кой е Натаниел Брандън? Най-любопитната подробност за него е, че е дългогодишен партньор на Айн Ранд. Тази връзка и по-скоро трудността му да я прекъсне е повртана точка в изследванията му на темата за самоувствието и самоуважението. В продължение на седем десетилетия той се фокусира на необходимостта от самоучважение и връзката му с ежедневието. С работата си той допринася не само за развитието на темата в световен мащаб, но и за приемането и изясняването на важността на самоучствието за всеки човек.