Социални Мрежи
КОЛИЧКА 0
продукта
Количката е празна

Злодеите, които ни пречат да мислим, да се учим и да се развиваме

22 септември 2020
Злодеите, които ни пречат да мислим, да се учим и да се развиваме

В книгата си „Безграничният потенциал“ Джим Куик обобщава кои четири злодеи пречат на способността ни да мислим, да се концентрираме, да се учим, да се развиваме и да бъдем хора в истинския смисъл на думата.

 

Първият от тях е дигиталният поток. Това е безкрайният прилив от информация в един свят с крайно време и непостижими очаквания, които водят до преумора, безпокойство и безсъние. Потъвайки в динамичното море от сведения и резки промени, човек копнее за правилните стратегии и средства, чрез които да си възвърне производителността, работоспособността и спокойствието в предишния им вид.

 

Вторият злодей – това е дигиталното разсейване. Краткотрайното удовлетворение от дигиталния допамин замества умението ни да поддържаме необходимото внимание – било то за задълбочени взаимоотношения, за задълбочено учене или задълбочена концентрация по време на работа.

 

Следващият злодей е дигиталната деменция. Паметта е мускул, който човекът е допуснал да закърнее. Въпреки предимствата, които телефонът ни предоставя в ролята си на джобен суперкомпютър, представете си го като електрическо колело. Придвижването с него е забавно и лесно, но не ви вкарва във форма. Изследвания върху деменцията показват, че колкото по-засилени са уменията ни да учим и колкото повече ум-ражнения (авторът използва думата brainercise – комбинация от brain (мозък, ум) и exercise (упражнение). – Б.пр.) извършваме, толкова по-малък ще е рискът от тази болест. Нерядко ние самите излагаме паметта си на опасности.

 

Последният враг на мозъка ни е дигиталната депресия. В свят, в който самотата е епидемична, живеем, съществуваме и работим един до друг рамо до рамо в тихи затворени помещения. Свързани сме с невидима далечна мрежа, но не и един с друг, нито с магията и чудноватостта на заобикалящия ни свят. Всички копнеем да бъдем свързани, но начинът, покойто ползваме технологиите, ни води до парадоксалното усещане за изолация и ни кара да се сравняваме един с друг. Вече сме научили урока си, но пак вярваме на изопачените и винаги поддържани профили в социални мрежи, зад които обаче се крият тъга, страх, загуба и самота и които ни водят единствено до чувство за неадекватност.

 

Натрупващото се влияние на тези четири злодеи краде от вниманието, концентрацията, радостта и взаимоотношенията ни с другите. Краде и от най-важното – способността ни да се учим и да се развиваме. Лишава ни от умствената ни яснота и в крайна сметка ни довежда до умствена умора, разсейване, неспособност за лесно учене и нещастие.

Макар технологичните възможности на нашето време да са в състояние както да ни помогнат, така и да ни навредят, начинът, по който ги използваме в обществото, може да доведе до епидемия от претоварване, загуба на памет, разсейване и зависимости. И ще става все по-лошо.

 

Затова и посланието на „Безграничния потенциал“ няма как да е по-актуално. Родени сме в царството на технологията и няма нищо по-важно за нас от здравето и доброто състояние на нашите мозъци – те са тези, които управляват живота ни. За да се радваме на личностно развитие в XXI век, е нужно да се научим как да филтрираме информацията и как да развием нови методи и умения за усъвършенстване в такъв разсеян свят, пренаситен от знания. Ученето и способността да се учим по-бързо и по-лесно, правят възможно всичко останало.

А това значи само едно – никога не е имало по-подходящо време да започнете да тренирате мозъка си така,  както тренирате и тялото. Както ви се иска да имате здраво тяло, така трябва да имате и гъвкав, силен, здрав и жизнен мозък. Точно с това се занимава през целия си живот Джим – персонален фитнес инструктор, само че на мозъка.

 

Д-Р МАРК ХАЙМЪН,

ръководител на отдел „Стратегия и иновации“,

клиничен център за функционална медицина в Кливланд

 

Photo by NordWood Themes on Unsplash

Сподели: