Детските книги в семейния разговор – възможност, която не е подценяване

19 януари 2021

В рубриката на издателство „Ракета“ – „Пилот на превода“ – ви срещаме с Милена Милева. Благодарение на нея читателите у нас познават книгата „Вирусът и други мънички организми“ на български език. В интервюто ще прочетете ценното мнение на преводачката за мястото на детските книги в семейния разговор, наблюденията ѝ за това как Полша поощрява четенето с националните си програми, както и още няколко интересни теми.

Изминалата 2020 г. ни научи да си задаваме, но и да отговаряме на много въпроси. Какво място имат книгите за деца в семейния разговор?

Много важно. Убедена съм, че на децата, още от съвсем малки, е добре да им се чете. Като игра съвсем в началото, дори да ви се струва, че не слушат внимателно повече от няколко минутки. Това е нормално. Да могат да пипнат книгата, да видят, че в нея има рисунки. По-късно е важно големите да намират време и да имат търпение да четат на децата, а когато малките вече се научат да четат, да им създават навици за четене, да говорят с тях за това, което са прочели. Знам, че е трудно, но мисля, че е добре за децата. Книгите дават повод за разговори, за отговаряне на толкова въпроси, които децата имат. Прекрасно е, ако възрастните не подценяват тази възможност. Това обогатява общуването в семейството, помага за развитието на детето, създава у него чувство за сигурност, че има кой да му обърне внимание, че то има право да пита, да се съмнява, да спори, развива своята емоционалност. Колкото по-голямо става детето, толкова това е по-важно. Е, и по-трудно за възрастните, разбира се.

Къде е границата между измислените истории и представянето на обективна информация на най-малките?

И художествената измислица, и обективната информация, научните факти са важни за детето, а и за възрастните. Приемаме, че възрастният читател може да различи „измислицата“ от науката, от факта – макар че напоследък все повече се съмнявам в това, но на детето трябва да му се помага да различава тези неща, да се научи да разбира, че едното е израз на лични преживявания, емоции и убеждения, а другото е нещо обективно съществуващо, доказано… Това изгражда умения, които най-общо наричаме: медийна грамотност, и те са не по-маловажни от това, на което очакваме да научат децата ни в училище. Затова и писането на научнопопулярни книги за деца никак не е лесно, изисква и познания за когнитивното развитие на децата, за тяхната психология и талант, за да могат темите да бъдат поднесени интересно, забавно.

Познавате добре Полша, имате ли наблюдения върху начина на възпитание там и можете ли да посочите интересни и отличителни разлики спрямо нашата култура?

Колкото повече опознаваш една страна и култура, толкова повече разбираш, че не я познаваш достатъчно. Звучи като шега, но май е така. От моя личен опит ще кажа, че кой знае какви разлики няма. И в Полша, и в България, а и навсякъде по света разликите са между хората, семействата, затова не обичам обобщенията. Но това, което ми прави впечатление, е по-голямата ангажираност на обществото, на държавата към възпитаването на читателска култура у родители и деца. Поляците сякаш са по-активни в това отношение – и на държавно ниво, и като обществени организации, културни среди. Има инициативи като „Цяла Полша чете на децата“ – призив всеки ден да четете на детето си по 20 минути. А от 2012 всяка година се провеждат Национални четения – големи откъси от избрани произведения се четат публично, включително в медиите. Има много награди за книги за деца, за най-добре издадена книга – художествено и полиграфично оформление. И нещо, което е много важно, Полша много се грижи за поляците, живеещи в чужбина. Има толкова инициативи, проекти, стипендии – за да може езикът и културата да са живи, за да могат децата на поляците, живеещи в чужбина, да знаят езика, да познават Полша и нейната история, да създават и поддържат емоционална връзка с Полша. В това отношение има на какво да се учим от тях. Но пак да подчертая, тук основната роля е на държавата.

Богуш Янишевски често споделя, че с най-малките може да се говори по всякакви сериозни теми, стига езикът да бъде адаптиран за тях. Кои са Вашите любими примери от „Вирусът и други мънички организми“ в това отношение?

Примери много, но в този момент, когато всички се вълнуваме от ваксините, много актуално звучи тази част, в която се говори за тях – какво представляват, как се създават и кога помагат.

А какво мислите за употребата на по-модерни и познати думи за децата? Като преводач придържате ли се към оригиналния текст, или търсите по-книжовни аналози?

При превода най-важното е да бъдеш верен на автора, на неговия език. Ако там има такива думи, естествено, че трябва да се използват. Езикът е жив организъм, да не го осакатяваме. Тук обаче главното и най-трудното е мярката, да има баланс. Не съм привърженик на изкуственото налагане на някаква криворазбрана „книжовност“, на „оглаждане“ на текста и лишаването му от съвременно звучене. Това е изключително непрофесионално и вредно за книгата, а значи и за читателя. Дразня се обаче и от залитането в другата посока, когато ненужно в превода се появяват „модерни“, жаргонни думи, без да ги има при автора.

Какви книги пожелавате на себе си и на останалите читатели?

Интересни, вълнуващи, които те карат да мислиш.

Въпросите зададе: Стела Соколова

Милена Милева има 35-годишен профeсионален опит в областта на превода от полски, руски и английски.

Списъкът с полските автори, които е превела за българските читатели, включва имена като Марек Биенчик, Анджей Сташук, Кшищоф Варга, Мариуш Шчигел, Ришард Капушчински, Витолд Шабловски, Малгожата Гутовска-Адамчик, Йоланта Тубелевич, Мечислав Кюнстлер. От 1984 г. работи като журналист в Българската телеграфна агенция (БТА), редакция „Международна информация“.

Носител е на полския орден „Златен кръст за заслуги“ (2019 г.) и на медала „Заслужил за полската култура“ (1992 г.).

„Вирусът и други мънички организми“ е първото детско заглавие на издателство „Ракета“ в неин превод. Но не и последното.

Още от блога

Финансовата грамотност е подарък за цял живот

4 октомври 2024

В изследване проведено през юли 2024 г. от компанията ЕОС Матрикс се виждат тревожни статистики. Истината е, че изграждането на финансова култура е най-добрият начин за превенция. Вместо скъпи подаръци, тази Коледа можем да подарим на децата си финансова грамотност.