Социални Мрежи
  • Начало /
  • Новини /
  • Когато в една детска книжка имената са значещи, въпросът с техния превод е много важен. Интервю с Дария Карапеткова

Когато в една детска книжка имената са значещи, въпросът с техния превод е много важен. Интервю с Дария Карапеткова

22 март 2021
Когато в една детска книжка имената са значещи, въпросът с техния превод е много важен. Интервю с Дария Карапеткова

В рубриката ни „Пилот на превода“ се срещаме с Дария Карапеткова, която преведе на български книгата „Господин Вървими“. Заедно с нея смело влизаме във водите на италианската детска литература и не само.

 

 

Взехте ли за себе си човешка поука от книгата „Господин Вървими“?

 

Посланието на тази книжка е вечно и универсално. То е свързано с преходността на материалното в сравнение с простичките човешки ценности и е прекрасно, че младите автори не престават да му обръщат внимание дори в нашия преситен и разглезен век.

 

Имате ли наблюдения върху съвременните книги за деца, които се пишат и издават в Италия?

 

Италианската традиция в литературата за деца е много задължаваща и чудесно представена у нас. „Сърце“ на Едмондо де Амичис е една от най-преиздаваните италиански книги в България за всички времена. „Приключенията на Пинокио“ от Карло Колоди е световен феномен, а Джани Родари в немалка степен дължи първоначалното си лансиране на преводите на руски и български, започнали по едно и също време. Така че у нас италианската детска литература намира радушен прием не от вчера. Съвременните автори в Италия се стремят да са част от световните тенденции в писането за деца, да осъвременяват тематиката, да комбинират текста си с атрактивна визия, както е и в случая с „Господин Вървими“.

 

Научихте ли нещо любопитно за автора на „Господин Вървими“, докато работихте върху превода на книгата?

 

Авторът Даниеле Моварели е роден в Рим през 1980 г. Работи като рекламист и е активен привърженик на т.нар. „партизански маркетинг“. Пише книги за най-малките, а това, което вероятно е свързано с вкуса му към креативното, са интересните заглавия – например „Твърде много слон“ или „Онезитам“.

 

Разкажете ни малко повече за българското заглавие на изданието – как се спряхте на него, как го сътворихте?

 

Когато в една детска книжка имената са значещи, въпросът с техния облик на български език е много важен и няма еднозначен отговор. Тук не само случаят е такъв, но и името на героя е заглавие на книжката, а към заглавията трябва да се подхожда особено внимателно. Il signor Fortunato би могло да се преведе по смисъл като „Господин Късметлия“ (това, в което той има късмет, са материалните придобивки – поне в началото). Най-първосигналното решение може би води до „Господин Късметлийски“. Аз обаче съзнателно се стремя да избягвам този побългаряващ подход, макар че той е напълно възможен и по същество също верен, и има своите поддръжници. Причината е, че държа в книжката да се запази едно далечно усещане за чуждестранния произход, какъвто тя безспорно има, след като е преводна. Или поне това усещане да не бъде подменено заради твърде нашенско звучене (тип Тошко Африкански), което намирам за неуместно и твърде лесно решение; още повече, че Късметлийски е реално българско фамилно име. И така господин Вървими, с лекото акустично намигване към Италия, същевременно съдържа семантиката на късмета, която всяко детенце ще разпознае, ако не веднага, то със сигурност, щом се зачете. Надявам се сладостта на това разгадаване да му донесе допълнително удовлетворение и да възпита вкус към подобни езикови игри.

Винаги ми е приятно да цитирам героинята на Тери Пратчет – Tiffany Aching. В един фен превод тя фигурира като Тифани Болежкова, докато в превода на Катя Анчева е Тифани Сболки – има го смисловото, но го има и ефекта на англоезичната фамилия: един по-творчески подход, резултат от по-задълбочено обмисляне.

 

Бихте ли споделили за други интересни и предизвикателни думи/игри на думи, на които се натъкнахте в работата си върху този проект?

 

Тази книга стана повод отново да се замисля върху българските междуметия и доколко те напоследък са изместени под влиянието на чуждоезиковите модели. Лично аз много държа в мои преводи да няма промъкнали се „уау“, „ауч“, „упс“, „яйкс“ (или техни италиански еквиваленти). Все още настоявам, че българите се смеем с „ха-ха“, а не с това нелепо „ахахахахххх“, което срещам все по-често. :) Да видим докога ще оцелее този мой междуметиен патриотизъм.

 

Какви книги пожелавате на българските читатели?

 

И за малки, и за големи – книги, които развиват усета за езика, стимулират въображението и разширяват света ни.

 

Въпросите зададе: Стела Соколова

 

Дария Карапеткова е преводач от италиански език и литературен критик. Доцент е в специалност „Италианска филология“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и участва в ръководството на магистърската програма „Преводач-редактор“ в Алма Матер. Пише статии за известни български периодични издания, специализирани в разпространението на новини и анализи относно съвременната литература и култура. Член е на Съюза на преводачите в България, както и на Експертния съвет към Националния център за книгата.

Сред италианските автори, които е превеждала, са Умберто Еко, Елена Феранте, Изабела Теотоки Албрици, Тициано Терцани, Бепе Севернини.

 

През 2013 г. Дария Карапеткова е отличена с годишната награда на Съюза на преводачите в България в областта „Теория, история и критика на превода“ за „Ботуша в българската литературна мода“. За същата книга получава и наградата за литературоведски дебют на Факултета по славянски филологии към СУ „Св. Кл. Охридски“. Три години по-късно е отличена от Съюза на преводачите в България за изключително високо постижение в областта на теорията, историята и критиката на превода за книгата „За PRЕВОДА“. Носител е на ордена „Звезда на Италия“, степен „Кавалер“ (2017 г.), който се присъжда за особени заслуги в развитието на двустранните отношения и популяризирането на културата на Италия по света. Отличието се дава с решение на президента на Република Италия.

Сподели: