Грубост, хапане и удряне: как да изясним на детето си къде са границите

11 януари 2023

Откъс от книгата "Извън контрол. Защо дисциплинирането на детето ви не се получава... и какво ще проработи"

Грубостта не е въпрос на „лошота“. Да се отнасяш към детето, сякаш то е лошо, когато всъщност е грубо, означава да пропуснеш истинския проблем. Вместо това трябва да покажем на детето, че грубостта не е ефективна при общуване и не носи желаните резултати. Когато то е грубо, не трябва да го нападаме или да го наказваме, а да се отдръпнем и дистанцираме от неговото държание. Така то научава, че няма полза от подобно поведение. Дава си сметка, че няма да успее да постигне каквото му се иска.

Разбира се, щом някой наруши нашите граници по много обиден начин, инстинктът ни е да се опитаме да ограничим свободата на другия. Това е естествена обратна реакция. Всъщност, когато отвърнем, ние правим опит да поставим граници, тъй като явно не е имало такива. Голяма част от неправилното поведение на възрастните се свежда до нарушаване на граници. Поради
тази причина поставянето на подходящи граници е от съществено значение за ефективността на нашите родителски грижи. Когато учим децата си на граници чрез емпатия и последователност, необходимостта от дисциплина изчезва.

Граници, установени последователно, но и с емпатия, са с по-голяма образователна стойност, отколкото което и да е наказание. От ключова важност е родителят да бъде едновременно и последователен, и обичащ по време на този процес. Необходима е издръжливост, за да се поставят и устояват такива граници – особено ако детето протестира или има гневни изблици. Точно тогава е
важно родителят да може да създаде безопасно пространство за тази емоционална реактивност.

Неуместното държание на детето спрямо нас е неговото средство да изрази потребността си от едно от тези две неща: или да се свърже с нас, или да задържи вниманието ни за по-дълго. За съжаление, обикновено се случва обратното – щом то е преминало отвъд нашите граници, ние нахлуваме в неговите границите. То ни удря, така че и ние го удряме. То е грубо с нас, така че и ние му крещим и му се караме. Такава „око за око“ реактивност просто унищожава връзката.
Винаги, когато детето се държи лошо, трябва да видим дали е в достатъчно спокойно състояние, за да можем да разговаряме веднага с него за това, или трябва да му дадем време, за да се успокои. Ако се нуждае от време,
за да се успокои, родителят може да се отдръпне – спокойно и без да реагира. Тогава то ще изпита естествените последствия от загубата на присъствието на родителя, докато не започне да общува по-учтиво. След като детето
е готово да си възвърне изгубения събеседник, ние разговаряме с него как грубостта не е конструктивно средство за комуникация.

Когато нашите деца са груби, неуважителни, удрят ни или ни хапят, винаги става въпрос за неадекватни граници. Или детето копнее за свързване и е ядосано от липсата на такава, или родителят не е успял да установи подходящи граници и то се чувства свободно да нарушава личното му пространство. Връзката с другия и уважението към неговите граници са съществени за здравословното развитие на детето. Те вървят ръка за ръка, всяко надграждайки другото.
Децата трябва да се научат как да създават свързаност с другите хора, уважавайки техните граници – и също толкова важно: как да реагират подходящо, щом собствените им граници са нарушени.

Първостепенната задача на всеки родител е да създаде свързаност. Ако е изградил силна връзка с детето си, той ще може да го изложи на естествените последствия от неговото поведение с лекота и увереност. Без такава
силна свързаност вероятно ще се почувства обзет от безпокойство и вина – двете емоции, които объркват естественото възпитание. Дете, което е грубо или удря и хапе, понеже е жадно за свързаност, не може да научи нищо относно поставяне и спазване на подходящи граници, докато връзката с него не бъде затвърдена.
Ако дете на по-голяма възраст е много грубо, родителят би могъл да му каже:
– Ясно е, че не можем да обсъдим това в момента, затова ще те оставя сам за малко. Когато сме достатъчно спокойни, за да разговаряме цивилизовано един с друг, можем да продължим разговора си.
Това не означава да го засрамим или обвиним, а е само пример за причина и следствие. Но отново, ако се изрече с наказателен тон, то ще загуби своята сила и дори ще предизвика обратна реакция. В казаното от родителя не трябва да носи емоционален заряд, понеже детето ще го усети. Тогава то ще се обиди от казаните думи и ще се радва да бъде далеч от родителя, вместо да иска да възстанови общуването с него.
Когато е необходимо да се отдръпнат за малко, родителите често се притесняват, защото си мислят, че изоставят детето си. Но ако се направи спокойно, без реактивност, отдръпването излъчва мощна притегателна сила.

Под „притегателна сила“ имам предвид, че спокойствието ни говори за истинско присъствие на духа от наша страна – а присъствието на духа привлича силно. То грабва вниманието на човека повече от всички думи,
които бихме могли да кажем. Щом се отдръпнем, вместо да се чувства изоставено, детето усеща загубата на нашето присъствие и му м се иска да я възстанови.

За да постигне това, родителят се нуждае от истинско присъствие на духа. В действията му не трябва да има никакво емоционално дистанциране, дори на фино ниво. Необходимо е отдръпването да не съдържа емоционални нюанси, а да бъде чисто физическо. Само така ще функционира като естествено последствие. Когато родителят запази пълната си отвореност към детето, но се отдалечи, неговото присъствие започва да липсва.
Най-мощният инструмент, който всеки от нас притежава, е нашето лично присъствие. Щом усетят неговата сила, децата сядат и започват да обръщат внимание. Въпреки това през толкова голяма част от времето ние се
отнасяме с тях не от позицията на личното си присъствие, а по навик. Не сме наистина „тук и сега“ за нашите деца. Просто казваме или правим нещо, за да се освободим от тях по най-бързия начин. Вътрешният конфликт
между това, което правим на повърхностно ниво, и това, което чувстваме на подсъзнателно ниво, създава проблемите с децата ни. Ако го нямаше, щяхме да присъстваме за тях толкова категорично, че те щяха да усещат колко сериозни сме ние и нашите думи.

Най-важно е да осъзнаем, че границите не се установяват само с думи, а се формират на енергийно ниво. Държанието ни, отношението към себе си, хората, с които се обграждаме, и нещата, които позволяваме, са много по-ефективни, отколкото нашата настойчивост да получим уважението на децата си. С други думи, граници като учтивост, да няма удряне и да няма хапане, започват да се установяват от момента, в който детето се появи в нашия живот.

Поръчайте книгата тук

Още от блога

Шестте стълба на самочувствието - най-задълбочената книга по темата на Български език

6 декември 2024

Кой е Натаниел Брандън? Най-любопитната подробност за него е, че е дългогодишен партньор на Айн Ранд. Тази връзка и по-скоро трудността му да я прекъсне е повртана точка в изследванията му на темата за самоувствието и самоуважението. В продължение на седем десетилетия той се фокусира на необходимостта от самоучважение и връзката му с ежедневието. С работата си той допринася не само за развитието на темата в световен мащаб, но и за приемането и изясняването на важността на самоучствието за всеки човек.