За безусловната любов или трябва ли да има специален ден, за да се обичаме

14 февруари 2023

"Любов: Начин на съществуване, изпълнен с простителност, грижа и подкрепа към другите. Това състояние не е продукт на ума, а се излъчва от сърцето. Любовта се фокусира върху същността, а не върху конкретиките в ситуацията. Тя се занимава с цялости, а не с фрагменти. Тъй като възприятието е заменено с визия, любовта не заема позиции и е способна да вижда стойността и привлекателността, вродена във всичко, което съществува."

др. Дейвид Хокинс

Откъс от предстоящата книга "Приемане" на др. Дейвид Хокинс

Целебният ефект на любовта

В нашето общество страхът има характер на пандемия. Той е доминиращата емоция в познатия ни свят. Преобладаваше и сред хилядите ми пациенти през десетилетията медицинска практика. Страхът се разпространява в толкова много области и приема толкова разнообразни форми, че тази книга няма да ни стигне да изброим всичките му разновидности.

Страхът е свързан с оцеляването и затова умът му отделя специално внимание. Животът на повечето хора е толкова пропит от това чувство, че се е превърнал в гигантски набор от компенсаторни механизми за преодоляване на страховете. Сякаш това не стига, та и медиите ни заливат с ужасяващи събития, например в новините тази сутрин: „Терористична група заплашва да отрови хранителните ни запаси“. Такива заглавия изскачат постоянно, все едно искат да дадат на ума допълнителни възможности да овладее най-ужасяващата от всички емоции. Както се пее в песента: „Ние сме разпънати между страха от живота и страха от смъртта“[1].

Когато всички компенсаторни устройства на ума се провалят и страхът обземе съзнанието чрез ясно изявени пристъпи на тревожност или фобии, етикетираме човека като страдащ от тревожна невроза. Интересно е да се отбележи, че успокителното Валиум е най-продаваното лекарство в Америка.

Страховете имат тенденция да ескалират. При типичния пациент фобиите се разпространяват прогресивно във все повече области на живота, което налага все повече ограничения на дейността. Тежките случаи са напълно парализиращи. Такъв беше случаят с пациентка на име Бети.

Бети беше на 34 години, но изглеждаше много по-възрастна, защото бе изпосталяла, с изстрадал вид. Влезе в кабинета, натоварена с купища хартиени торбички, в които по-късно стана ясно, че има 56 бутилки със здравословни препарати, витамини, хранителни добавки, както и няколко торби със специална храна. Страхът ѝ беше започнал като фобия от микроби – скоро всичко около нея изглеждало замърсено с микроби. Беше я страх от заразяване с болести и това бе прогресирало до страх от рак. Тя вярваше на всяка страшна история, която прочете, така че се страхуваше от почти всяка храна, от въздуха, който диша, и от слънчевата светлина върху кожата ѝ. Носеше бели дрехи, защото се страхуваше от боите в тъканите.

Никога не сядаше в кабинета ми от страх, че столът може да е замърсен. Когато ѝ трябваше рецепта, молеше да я напиша на лист от средата на блокчето с рецепти, който не бе пипан. Освен това искаше сама да откъсне листа – не трябваше да го докосвам, защото може по ръцете ми да има микроби от ръкуването с предишния пациент. През цялото време носеше бели ръкавици. Поиска да бъде лекувана по телефона, тъй като се страхуваше да пътува до офиса още веднъж.

Следващата седмица каза по телефона, че се страхува да стане. Щеше да се обади от вкъщи, от леглото, защото вече я бе страх да излезе на улицата. Започнала да се плаши от крадци, изнасилвачи и замърсен въздух. В същото време се притесняваше да остане в леглото от страх, че може да се влоши. Отгоре на всичко, започна да се страхува, че губи ума си. Опасяваше се, че лекарството няма да ѝ помогне и че може да има странични ефекти, но пък не смееше да не го вземе от страх, че няма да се подобри. Сега каза, че може да се задави с хапчетата и е спряла да приема дори хранителните си добавки, камо ли предписаните лекарства.

Страховете ѝ бяха толкова парализиращи, че блокираха всеки терапевтичен ход. Не ми позволи да говоря със семейството ѝ. Страхуваше се, че ще разберат, че ходи на психиатър и ще я помислят за луда. Бях напълно объркан и седмици наред си блъсках мозъка как да ѝ помогна. Накрая пуснах нещата. Изпитах облекчение от капитулацията и напълно се предадох: „Не мога да направя абсолютно нищо, за да ѝ помогна. Единственото, което ми остава, е просто да я обичам“.

Това и направих. Просто мислех за нея с любов и често ѝ изпращах любящи мисли. Дадох ѝ толкова любов, колкото можех по телефона. Накрая, след няколко месеца „любяща терапия“, тя се подобри достатъчно, за да дойде в офиса. С течение на времето страховете и задръжките ѝ намаляха, въпреки че никога не стигна до някакво прозрение. Каза, че твърде много се страхува да говори за психология и затова през месеците на лечение, които се превърнаха в години, единственото, което правех, бе да я обичам.

Този случай илюстрира нещо, което казахме в главата за апатията – по-високата вибрация, като любовта, има лечебен ефект върху по-ниската вибрация, която в случая бе страхът. Любовта носи на пациента уверение, че няма страшно. Често можем да успокоим страховете на друг човек само чрез физическото си присъствие и любящата енергия, която излъчваме към него и с която го обгръщаме. Лечебният ефект не се дължи на това, което казваме, а на самото ни присъствие.

Можем да научим още един от законите на съзнанието: страхът се лекува с любов. Това е централната тема на поредицата книги на психиатъра Джери Джамполски (например „Любовта е освобождаване от страха“[2]). На това се дължаха оздравяванията в Центъра за лечение на нагласите в Манхасет, Лонг Айлънд, където бях съосновател и медицински съветник. Лечението на нагласите се осъществява чрез групово взаимодействие на пациенти с тежки или нелечими заболявания, а процесът на оздравяване е свързан с пускането на страха и замяната му с любов.

Същият механизъм прилагат великите светци и просветени лечители. Самото им присъствие има силата да лекува поради интензивната вибрация на любов, която излъчват. Целебната сила, която се предава чрез духовното взаимодействие, се предава и чрез любящи мисли. Носят се легенди за множество хора през историята, които са се излекували с такъв вид любов. Има и по-съвременни случаи, например Майка Тереза. Твърди се, че благодарение на нея множество хора са се изцелили чрез механизма на безусловна любов и сияйно присъствие. За незапознатите със законите на съзнанието, този вид изцеления изглеждат чудодейни. Но за тези, които ги познават, подобни явления са обичайни и трябва да се очакват. Високите нива на съзнание сами по себе си са способни да лекуват, трансформират и просветляват другите. Ценното в механизма на капитулация е, че като се предадем пред блокажите на любовта и ги пуснем, способността ни да обичаме се увеличава прогресивно. Енергията на любовта е способна да лекува както самите нас, така и другите.

Единственият недостатък на тези изцеления е, че здравето често се поддържа само в близост до човека, излъчващ любов на високо ниво. Болестта се връща, когато хората напуснат неговото присъствие, освен ако не са се научили да издигат собственото си съзнание.

Може да попитате: „Ако изпращането на любящи мисли има лечебна сила, как така толкова хора са в болница, независимо от любящите си и грижовни семейства? Защо любовта на семейството не лекува болния?“. Отговорът е във вида на мислите, които семейството изпраща на пациента. Ако ги изследвате, ще установите, че са предимно мисли, провокирани от мъка и страх, съчетани с вина и смесени чувства по отношение на пациента.

Можем да си представим любовта като слънчевата светлина, а негативните мисли като облаците. По-висшият, по-голям Аз е като слънцето, а негативните мисли, съмнения, страхове, гняв и негодувание засенчват слънцето и пропускат съвсем слаба светлина. Исус Христос казва, че всеки е способен да лекува чрез вяра. Постигналият извисено съзнание или светецът е разчистил облаците от негативизъм и излъчва цялата лековита сила на слънцето. Ето защо светите човешки същества имат такава магнетична сила, че привличат огромни маси към физическото си присъствие. На рождения ден на покойния индийски светец Шри Рамана Махарши например се стекоха 25 000 души и стояха скупчени един до друг под знойното тропическо слънце, за да отпразнуват присъствието му и да му пожелаят добро.

Когато систематично се отказваме от съпротивата срещу своите страхове и капитулираме, свързаната с тях енергия се освобождава, пренасочва се към любовта и засиява. Следователно безусловната любов има най-голямата сила. Това е силата на славните светци. Безусловната любов е и силата на майката и бащата, чието присъствие е много важно, за да се научат децата да обичат, докато растат. Зигмунд Фройд отбелязва, че най-голямото щастие, което може да ни сполети, докато израстваме, е да бъдем любимото дете на майка си.

А какво да кажем за хората, които като малки не са имали щастието да се къпят в безусловна любов? Съществува общоприето схващане, че ако не сме я преживели, сме някак белязани или осакатени за цял живот. Ала не е така. Човек, който е изпитал голяма любов в ранните си години, страда от по-малко страхове и е набрал преднина, но любовта е вродена у всеки. По природа ние разполагаме със същото вибрационно енергийно ниво на любовта. Тя е самата ни същност и характерът на протичащата през нас жизнена енергия, благодарение на която дишаме и мислим.

Може да се вгледаме в себе си и да видим, че сме позволили на страховете да се разпрострат дотолкова, че да ни попречат да изживяваме собствената си природа. Тогава ще съзрем наново любовта в себе си, ако използваме механизма на капитулация и по този начин разсеем облаците от негативизъм. Преоткривайки тази вътрешна любов, се натъкваме на истинския източник на щастие.

[1] Песента е на Thoreau – Afraid. – Б. ред.

^[2] Джамполски, Дж. Любовта е освобождаване от страха. София: Кибеа, 1998, 156 с.

Още от блога

Финансовата грамотност е подарък за цял живот

4 октомври 2024

В изследване проведено през юли 2024 г. от компанията ЕОС Матрикс се виждат тревожни статистики. Истината е, че изграждането на финансова култура е най-добрият начин за превенция. Вместо скъпи подаръци, тази Коледа можем да подарим на децата си финансова грамотност.