Социални Мрежи
КОЛИЧКА 0
продукта
Количката е празна
  • Начало /
  • Новини /
  • Къде се крие истинската сила на атлетите и може ли да кажем, че осъзнатостта води до успех?

Къде се крие истинската сила на атлетите и може ли да кажем, че осъзнатостта води до успех?

10 април 2023
Къде се крие истинската сила на атлетите и може ли да кажем, че осъзнатостта води до успех?

Медиите са склонни да преекспонират лошата страна на спорта, а не истинския атлетизъм, тъй като слагат ударение върху известността. Това провокира у спортистите съзнателна или несъзнателна суета. Големите атлети трябва да се пазят от това омърсяване. Смирението и благодарността, изглежда, са единствената ефективна отбрана срещу набезите и експлоатацията на медиите. Спортистите в традиционните бойни изкуства прилагат специфични упражнения, за да не са податливи на суетата. Единственият начин да бъдеш напълно защитен, е да посветиш уменията, успеха или кариерата си на по-висши ценности.

Истинската сила на атлета се проявява в неговото великодушие, чувствителност, вътрешна тишина и колкото и парадоксално да звучи, деликатност и неконкурентна нагласа, дори да е най-суровият състезател. Ние се възхищаваме на шампионите, защото съзнаваме, че са преодолели личната си амбиция чрез жертви и отдаденост на висши ценности. Великите атлети стават легендарни, когато водят чрез личен пример. Почитаме в тях не какво имат или какво правят, а какви хора са станали – именно това вдъхновява цялото човечество. Трябва да браним тяхното смирение от ежедневния експлоататорски натиск, съпътстващ признанието в света. Трябва да образоваме обществеността, че способностите на тези спортисти и техните великолепни изяви са дар за човечеството, който трябва да бъде уважаван и защитаван от злоупотребите на медиите и бизнеса.

Олимпийският дух живее в сърцето на всеки човек. Големите спортисти могат да пробудят в хората осъзнатост за този принцип чрез личния си пример. Героите и техните говорители имат потенциала да влияят мощно върху цялото човечество. Те буквално разполагат със силата да издигнат света на раменете си. Грижата за върховите постижения и отдаването на дължимото им признание е отговорност на всички, защото стремежът към тях в различните области на човешката дейност ни вдъхновява да реализираме в пълнота всички форми на великия и непознат човешки потенциал.

През историята големите герои в спорта получават не по-малко внимание от забележителните фигури в науката, изкуствата или която и да е друга област на културни постижения. За всеки от нас великите атлети са символ на възможността за върхови постижения, а шампионите са символ на високото майсторство.

Какво в леката атлетика вдига тълпата на крака и предизвиква толкова силна и ентусиазирана отдаденост? Първоначално бихме си казали, че това е усещането за гордост, омайване от състезанието и триумфа. Но въпреки че то наистина може да предизвика удоволствие и вълнение, има и далеч по-големи емоции на уважение и страхопочитание пред атлетичното съвършенство. Тълпите се енергизират, защото интуитивно долавят героизма, необходим за преодоляването на човешките ограничения и придобиването на нови върхови способности.

Освен това атлетите често навлизат във висши нива на съзнанието. Има много документирани свидетелства, че голяма част от бегачите на дълги разстояния постигат извисено състояние на мир и радост. Именно това издигане на съзнанието често ги вдъхновява да издържат продължително и да надмогват болката и изтощението в името на високите постижения. Те обикновено описват явлението като упорито полагане на усилия до момента, в който внезапно пробиват тавана на възможностите си и всичко започва да се случва без усилие; тялото се задвижва с грация и лекота някак от само себе си, сякаш окрилено от невидима сила. Това състояние е съпътствано от радост, която е различна от тръпката на успеха и идва от мира и единението с всичко живо.

Забележително е, че извисяването над личното Аз и капитулирането пред самата същност или духа на живота често се случва при пресичане на привидната граница на способностите на спортиста. Бариерата се дължи на миналите му лични постижения или общоприетите теоретични представи за това какво е възможно. Вземете например историческите четири минути за пробягване на една миля. Докато Роджър Банистър не прекрачва тази граница, е общоприето, че не е възможно човек да бяга по-бързо. Величието на Банистър не е само в подобряването на рекорда, но и в разчупването на тази парадигма, отварящо врата към нови представи за възможностите на човека. Пробив към нови нива може да се наблюдава във всички области на човешката дейност; в много различни области хората, постигнали величие, разказват, че техните постижения са били осъществени при подобни обстоятелства.

Най-напредналите майстори на бойните изкуства ясно демонстрират, че мотивацията и принципите са от първостепенно значение за изключителните спортни постижения.[1] Най-често отправяното към учениците им предупреждение е: „Не опитвайте да прилагате сила“[2]. Школите, посветени на тези изкуства, възпитават майстори, чиято основна грижа е победата на висшия Аз над нисшия аз чрез контрол, тренировки и посвещение на цели, които са в хармония с истинската мощ.[3] Хармонизирането с тези мощни атракторни модели не се ограничава до упражняването на конкретното бойно изкуство, а се превръща в цялостен начин на живот. Така, когато мощта на принципа се прехвърли върху практикуващия, резултатите стават видни в целия му живот.

Истински великите спортни постижения винаги се отличават със смирение (както демонстрира Пабло Моралес след спечелването на златните си медали през летните олимпийски игри през 1992 г.). Такива спортисти изразяват благодарност и дълбока почит и демонстрират съзнателност, че представянето им не е резултат на чисто индивидуална работа. Те са наясно, че огромните им лични усилия са ги довели до точката на пробив, от която след това ги е понесла мощ, далеч надвишаваща собствените им възможности. Тази промяна обикновено се изразява в откриване на някакъв аспект на личността, който досега не е бил познат или изживяван в чиста форма.

Когато аплодираме духа на истинския атлетизъм, то е заради демонстрацията на всичко значимо, което влагаме в думата „дух“: смелост, упоритост, посветеност, отстояване на принципи, високо ниво на развитие, чест, уважение и смирение.[4] Да вдъхновяваш, означава да изпълваш с дух; да си паднал духом или обезсърчен означава да си унил, безнадежден, победен. Но какво точно означава терминът „дух“? Колективният човешки опит може да бъде предаден чрез фрази като „екипен дух“ или призивите „да се изпълним с общ дух“. Този дух е нещо изключително прагматично и може да е решаващ фактор за победа или поражение. Той е добре известен на военните командири, треньорите и изпълнителните директори. Ако някои служители или членове на дадена група не споделят общия дух, бързо се оказват без работа или група. Ясно е, че духът е невидима същност, която никога не се променя, въпреки че намира различно изражение в различните ситуации.[5] Тази същност е жизненоважна; когато паднем духом, ние умираме – из-дъх-ваме поради липсата на това, което в-дъх-новява.

Следователно от клинична гледна точка можем да кажем, че духът и животът са едно и също; енергията на самия живот може да се нарече дух. Духът е жизнената енергия, която придружава съществуването. Мощта на високоенергийните атракторни модели е анаболна, поддържаща живота; нискоенергийните модели са катаболни и в крайна сметка водят до смърт. Истинската мощ = живот = дух, докато силата = слабост = смърт. Когато човек е загубил качествата, които наричаме духовни, или не ги притежава, той е лишен от хуманност, любов и самоуважение. Дори може да стане егоист и насилник. Когато една нация се отклони от принципите на човешкия дух, тя може да се превърне в престъпник в международен план.

Всъщност основателите на великите световни религии биха били шокирани от антидуховните дела, извършвани през историята в тяхно име – много от тези дела биха потресли и езичниците. Силата винаги изкривява истината за собствените си цели. С течение на времето духовните принципи, на които се основават религиите, се изкривяват в името на целесъобразността – за власт, пари и други светски неща. Духовността е толерантна, но религиозността обикновено не е; духовността води до мир, а религията – до раздори, кръвопролития и престъпност в името на „благочестието“. Дълбоко във всяка религия обаче присъства духовният фундамент, от който е произлязла.[6] Подобно на религиите, цели култури отслабват, когато принципите, на които се основават, биват завоалирани или омърсени чрез превратни тълкувания.

Тръгнете по този вълнуващ път и ще видите колко лесно може да издигнете съзнанието си до нивата, на които има истинската мощ, вместо напъни и усилие. Така ще можете да се присъедините към хората в този свят, които са будни и осъзнати. Животът ви никога повече няма да бъде същият.

Книгата ще бъде успешна, ако изчитайки последната страница, възкликнете: „Винаги съм знаел това!“. Изложената тук информация е само отражение на нещата, които така или иначе знаете, без да си давате сметка. Единственото, което се опитвам да направя, е да свържа отделните елементи така, че да видите цялата картина. Желанието ми е тази работа да изтръгне из корени болката, страданието и неуспеха и да подпомогне еволюцията на съзнанието, издигайки ни на нивото на радост, която би трябвало да е същността на човешкия житейски опит. Надявам се с помощта на настоящата книга да разберете какви условия са необходими за подобно лично откровение, а после да ги създадете. Това е най-великото приключение.

 

Д-р Дейвид Р. Хокинс,

Откъс от книгата "Мощ срещу сила", която може да  ПОРЪЧАТЕ ТУК

 

[1] Девизите на гошин-кан (класическото окинава карате) са: (1) стреми се към високо морален характер; (2) живей честно и искрено; (3) устоявай; (4) поддържай уважително отношение; (5) обуздавай физическото чрез духовни постижения; и (6) култивирай и съхранявай живота и избягвай да му вредиш.

[2] Лични инструкции по карате към автора от Шинан Денис Рао, 1986.

[3] Лични инструкции от учителя Сею Оята, 1986.

[4] Определението за „дух“ в Енциклопедичния речник на „Уебстър“ на живия английски език (Институт по английски език в Америка, Чикаго, 1971 г.) е: „от латински spiritus: дъх, въздух, жизнена същност, душа; безплътният принцип на живота, жизненият принцип на човека, съзнателното същество за разлика от материята; бодрост, смелост, жизненост; характер, божественият аспект на Троицата; принципът зад действието; принципно значение, активен принцип; доминантна тенденция“.

[5] Дефиницията на понятието „дух“ винаги е била сериозно предизвикателство за човешкия интелект; пълното разбиране на неговото значение изглежда извън капацитета на левия мозък (който подобно на дигитален компютър определя как едно нещо се различава от друго). Духът е холистичен термин и може да се схване най-добре от десния мозък (който подобно на аналогов компютър се занимава с категории от рода на „цялост“ и „същност“). Философските дискусии по темата за духа или душата, водени векове наред, свидетелстват за неспособността на интелекта да се справи сам със същността. Парадоксът на философските дебати по темата е, че всеки аргумент за същността се опира на самата тази същност. Дори да отхвърля познатите идеи за същност/дух, той го прави въз основа на презумпцията за съществуването на истината. Ако няма такова нещо като реален дух/същност/истина, тогава няма причина и за каквото и да е оспорване на тяхното съществуване, тъй като нито един аргумент не би имал реална основа. От съвременна гледна точка можем да кажем, че понятието „дух“ се отнася до имплицитния ред на Бом, точно както понятието „плът“ се отнася до експлицитния ред.

[6] В 23. глава е направено сравнение между енергийното ниво на оригиналните духовни учения на големите световни религии и по-късните им официални формулировки. Между двете нива има значителна разлика.

Сподели: