Социални Мрежи
КОЛИЧКА 0
продукта
Количката е празна
  • Начало /
  • Новини /
  • Мощ срещу сила или нагледен пример за това как нивото на съзнанието ни определя и нашия мироглед

Мощ срещу сила или нагледен пример за това как нивото на съзнанието ни определя и нашия мироглед

30 август 2021
Мощ срещу сила или нагледен пример за това как нивото на съзнанието ни определя и нашия мироглед

Откъс от книгата "Мощ срещу сила" от Дейвид Хокинс

Първоначално е много трудно да разберем, че нагласите могат да променят света, който преживяваме, и че има множество реални начини да го изживеем. Житейският опит може да се уподоби на гледането на холограма – това, което виждаме, зависи изцяло от позицията, от която гледаме. И така, каква е позицията на „реалността“?

***

Нека дадем конкретен пример, за да разберем всичко това по-добре. Представете си един клошар на улица в луксозен квартал. Възрастният мъж с окъсани дрехи стои сам, облегнат на ъгъла на сграда, облицована с красив кафяв камък. Погледнете го от различни нива на съзнание и забележете как той изглежда различно на различните хора с различни гледни точки.

• На дъното на скалата, на ниво 20 (Срам), клошарят изглежда мръсен, отвратителен и позорен. На ниво 30 (Вина) той ще бъде укорен за състоянието си, защото заслужава това, което му се е случило; най-вероятно е безделник и измамник, който иска да се докопа до социални помощи. На 50 (Безнадеждност) неговото положение ще изглежда отчайващо, трагично доказателство, че обществото не може да се справи с проблема с бездомните хора. На 75 (Скръб) този възрастен човек ще изглежда окаян, без приятели и изоставен.

• На ниво на съзнание 100 (Страх), може да видим клошаря като опасност, като заплаха за обществото. Вероятно трябва да се обадим в полицията, преди да е извършил някакво престъпление. На 125 (Желание) той може да е дразнещ проблем – защо никой не прави нищо по въпроса? На 150 (Гняв) може да ни се стори склонен към насилие; или пък да се вбесим, че в днешно време в нашата страна съществуват такива ужасни условия. На 175 (Гордост) той може да е срам за обществото или да сметнем, че не му достига нужното самоуважение, за да подобри състоянието си. На 200 (Смелост) може да се мотивираме да се запитаме дали наблизо има приют за бездомни – защото всичко, от което човекът се нуждае, е просто работа и място за живеене.

• При 250 (Неутралност), не виждаме в бездомника проблем, той може дори да ни е интересен. Бихме си казали „Живей си живота и остави другите да живеят своя“ – в края на краищата той не наранява никого. На 310 (Отвореност) може да решим да отидем при този човек на ъгъла и да видим как бихме могли да го развеселим; може да пожелаем да се включим като доброволци в местния приют. На 350 (Приемане) човекът на ъгъла изглежда интригуващ: той вероятно може да разкаже интересна история; за да бъде там, вероятно има причини, които може никога да не разберем. На 400 (Разум) състоянието му е симптом на съвременните икономически и социални проблеми или може би е добър обект за задълбочено психологическо проучване.

• На по-високите нива старецът започва да изглежда не само интересен, но и приятелски настроен, а по-нататък ни става и мил. Тогава бихме могли да видим, че той всъщност се е извисил над социалните рамки и се е освободил; че е радостен човек, по чието лице е изписана мъдростта на годините и спокойствието, което идва от безразличието към материалните неща. На 600 (Мир) той ни се разкрива като временно изражение на нашето собствено Аз.

Ако се приближим до клошаря, неговата реакция също ще варира в зависимост от различното ни ниво на съзнание. С някои ще се чувства в безопасност, а с други – уплашен или мрачен. Някои биха го ядосали, други биха го зарадвали. Някои би избегнал, други би поздравил с удоволствие. (Както се казва, ние срещаме своето отражение.)2

Толкова за начина, по който нивото ни на съзнание – тоест светът, с който се срещаме като пасивни наблюдатели – определя какво ще видим. Истината е, че реакцията ни е предопределена от нивото, от което възприемаме. С други думи, външните събития могат да определят условията на околната среда, но не и нивото на съзнание на нашата реакция. За да илюстрираме това, нека се занимаем със съвременната наказателна система.

Поставени в една и съща и изключително стресираща среда, затворниците реагират по коренно различен начин в зависимост от каква позиция изхождат. Тези, чието съзнание е в най-ниския край на скалата, понякога се опитват да се самоубият в затвора; други развиват психози и биват обсебени от чувство за вина. Някои изпадат в униние, престават да говорят и да се хранят; трети пък седят, заровили лице в дланите си, и се опитват да скрият напиращите от мъка сълзи. Често страхът им се проявява или чрез отбранителност до степен на параноя, или чрез фрапантно подлизурство. Други затворници реагират с голямо насилие, нападателност и ярост. Навсякъде има изяви на гордост под формата на надмощие и самохвалство от тип мачо.

Някои затворници обаче намират смелостта да се изправят пред истинската причина, поради която са лишени от свобода, и започват да гледат честно на живота си. Винаги има и такива, които просто „правят лимонада, когато животът им поднесе лимон“ и се опитват да използват възможността, за да четат. На ниво Приемане виждаме затворниците да търсят помощ и да се присъединяват към групи за подкрепа. Често подновяват интереса си към образованието, прекарват време, учейки в затворническата библиотека, или дори стават затворници адвокати3 (част от най-влиятелните книги в историята са написани зад решетките). Някои затворници преживяват трансформация на съзнанието и се изпълват с любов, щедрост и грижа към останалите. Не е нечувано затворник, който се е хармонизирал с по-високи енергийни полета, да стане дълбоко духовен или дори активно да се стреми към просветление. Някои дори стават светии.

Как реагираме, зависи от света, на който реагираме. Човекът, в който се превръщаме, както и това, което виждаме, се определят от възприятието. Може да се каже, че именно то създава света.

Интересно е да се отбележи, че колкото по-ниско по скалата на съзнанието е човек, толкова по-трудно му е да поддържа зрителен контакт. В долния край визуалният контакт се избягва изцяло. С изкачването по скалата обаче става все по-типична способността да се взираме дълбоко продължително, а накрая почти неограничено. Всички сме запознати с отбранителния поглед на вината, проблясъците на враждебност в очите и откритостта на невинния, немигащ взор. Имайте предвид, че силата и възприятието вървят ръка за ръка.

Книгата може да поръчате тук

2 Едно интересно съвпадение е, след завършването на тази глава излезе следната новина: „75-годишен мъж с бяла, пожълтяла от тютюн брада (...) (който) ... отказва да се определи като бездомник, (заяви), че е без дом само временно, докато „чака един приятел“. Той си направи импровизиран лагер на обществен парцел в непосредствена близост до магистралата и в съседство до дома на автора. През едномесечното си пребиваване там, Сайръс (както той се нарича) даде повод за малък конфликт. Някои граждани казаха, че им загрозява гледката, и пожелаха да бъде отстранен от парцела, а полицията го гледаше с подозрение и заплашваше да го арестува. Други го възприеха като безобидна новост или се възхитиха на индивидуализма му. Най-малко един местен човек „му предложи подслон, на което той отговори, че ще си помисли“. Сайръс отказа да поиска помощ от организациите за социални услуги с думите: „Нямам нужда и не искам никаква помощ“, но прие грижа от страна на хората. Той споделя, че те идват да му носят храна, особено сандвичи“. (Red Rock News, Седона, Аризона, 27 ноември 1993 г.) Когато настъпи крайният срок, даден му от шерифските заместници, Сайръс мистериозно изчезна.

3 Самоук затворник, който се опитва да си спечели освобождаване чрез опознаване на законните вратички или съветва другите затворници по правни проблеми. – Б. пр.

За автора:

Дейвид Р. Хокинс е доктор по медицина, член на Американската психиатрична асоциация и практикува психиатрия от 1952 г. Той е известен и уважаван терапевт и преподавател. Участва в редица телевизионни изяви на национално ниво, сред които The MacNeil/Lehrer News Hour, The Barbara Walters Show и Today Show. Автор е на множество научни статии и видеокасети и е съавтор с нобелиста Лайнъс Полинг на книгата „Ортомолекулярна психиатрия“. Разнообразният му опит като изследовател и учител е изложен в биографичната справка за него в изданието „Кой кой е в Америка“.

Към момента на публикуване на тази книга за пръв път д-р Хокинс е посветен на професионалните си ангажименти като психиатър, на книгите, които предстои да бъдат издадени, и на ръководството на Института за напреднали теоретични изследвания в провинциалната част на щата Аризона.

За този свой труд авторът бива официално посветен в рицарство през октомври 1996 от престолонаследника на Дания принц Валдемор в Суверенния орден на св. Йоан Йерусалимски (създаден през 1070 г.).

Сподели: